|
Кулата с часовника
Кулата с часовника е построена през 1814 г. Нейното изграждане е свързано с необходимостта от създаването на
вътрешен, общоградски ред. Решението на тревненските еснафи и чорбаджии за построяването на градска часовникова
кула по стечение на обстоятелствата съвпада с нареждането на Търновския областен управител Фейзи ага от 1813 г.
|
да се изградят часовникови кули в по-големите селища на областта (Габрово, Елена, Трявна и др.), чийто
камбанен звън да определя точно времето за започване и приключване на работното време и обедната почивка,
което да бъде общовалидно за всички работници и работилници. На следващата година кулата била построена
само за един строителен сезон, според летописа на поп Йовчо: ,,1814 лето направиха сахатя тревненски”. Майстора-строител
и досега е неизвестен, но затова пък е добре известно името на уста Генчо Тюфекчията, който няколко години по-късно
изработил и монтирал в кулата собствен модел часовников механизъм. И досега на всеки кръгъл час камбанен звън оглася
улиците на града и склоновете на планината, свързвайки в едно минало и бъдеще.
|
 |
Стариния мост на Трявна
|
Останал е единствен от същетвуващите някога три, разположени в трите части на града – горна, средна и долна.
Намира се в горната махала при стария пазар. Построен е от уста Димитър Сергев през 1845 г.
Характерна е сводестата му конструкция – римски стил. Той е силно изгърбен в средата, а
парапетът му е от дялани каменни плочи, заловени към основата и помежду си с железни щифтове
и оловна припойка. Оцелял и досега през безчет бури и водни стихии, гърбавия мост е още един значим
символ на сроителните умения на тревненци през Възраждането.
|
 |
Църквата ,,Св.Архангел Михаил’’
Тази църква е един от най-старите исторически паметници на нашия народ, оцелял като по
чудо до наши дни.
|
 |
|
Счита се, че тя е построена в началото на Второто българско царство – към 1190 г.
от братята Асеневци в чест на окончателната победа над византийците, която станала в Тревненския балкан.
От епохата на средновековието обаче са останали само тежко кованата сводеста врата от преддверието на
църквата, позлатен резбован кръст от палисандрово дърво и няколко икони от 15-16 век. Всичко друго
е било унищожено по време на ограбването и опожаряването на църквата от кърджалиите през 1798 г.,
когато те за втори и последен път са нападнали града.
|
Възстановяването на храма завършва през 1820 г. и след това свещенослужителя поп Витан Кою Млади
заедно с няколко свои другари създава резбования иконостас, който се смята за един от шедьоврите на тревненската
резбарска школа. Заедно с владишкия трон - изкусно изработен от същия майстор, тези две творби се отнасят към златния
фонд на българското народно творчество и са символи на българския художествен гений. Храма и днес е действащ и
в него се постоянно се извършват всякакви църковни ритуали.
Долната черква Св. Георги
|
Останал е единствен от същетвуващите някога три, разположени в трите части на града – горна, средна и долна.
Наричат я така понеже се намира в Долната махала на града. Построена е през 1848 – 1852 г. от големия
тревненски майстор уста Димитър Сергев по всички правила на съвременното строително изкуство. И нейния
иконостас, изработен от майсторите Никола Драгошинов и Димитър Дойковчето, се счита за образец на
възрожденското резбарско изкуство. В тази църква през зимата на 1871 г. е пял Дякона Левски, когато
идвал в Трявна по комитетски работи.
|
 |
Архитектурно-исторически резерват Боженци
Архитектурно историческият резерват Боженци се намира в централна Стара планина,
на около 10 км. от Трявна-2 часа път пеша по маркирана туристическа пътека. Живописен кът запазил полъха
на едно отминало време; съчетал в себе си невероятна природа, живописното Балканско строителство и топлата
балканджийска душа. Със своята атмосфера село Боженци може да ви върне назад във времето, да почувствате истинското,
българското. Самото село е създадено в началото на турското робство. При обсадата на Търнов град, една болярка с
цялото си обкръжение успява да избяга. Точно тя избира това закътано местенце в Балкана и така се образува селото
носещо нейното име, Божана - Боженци.
Селото разполага с няколко колоритни механи, кафе-шекерджийница, няколко магазина за сувенири и множество хотелски
бази. В центъра на селото, до самият мегдан се намира кафе-хотел-шекерджийница. Едно място, в което и до ден днешен
е запазен старият занаят шекерджийството.
|
 |
|
Замогнало се чрез развитието, животновъдството, занаятите и търговията през 18 в. селото променя своя архитектурен облик.
Хълмистият релеф позволява на боженските майстори да оформят един от най-живописните архитектурни ансамбли на Възраждането.
Високите каменни огради, кованите дъбови порти, малките калдъръмени улички, каменните чешми и мостове, малките дюкянчета
носят неповторимата атмосфера на това райско кътче на България. Един от най-типичните паметници в Боженци, датиращ от
периода на националното Възраждане на България е къщата на Дончо Попа.
|
Боженци е известно с това, че е приютило редица известни български писатели, художници, архитекти, дейци на науката и изкуството.
Ахитектурно-музеен резерват Арбанаси
Намира се на 4 км североизточно от Велико Търново и на около 49 км. от Трявна.
Арбанаси е едно от най-живописните стари селища в страната. Разположено е на едноименното скалисто плато
и има неповторим изглед към средновековната част на старата българска столица Велико Търново. Известно
е с характерната си жилищна архитектура и богатите със стенописи арбанашки черкви. Селището е основано през 13 в.
от български боляри.
|
