Гласувай за тази страница в Българския ТОП

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!

За нас Предлагаме Ви Фотогалерия Цени За Контакти Излети

Д  о  б  р  е    д  о  ш  л  и !

   

Местоположение


История


Забележителности


Книга за гости


Исторически
 

Исторически забележителности:

Много са историческите и архитектурни забележителности на Трявна. Регистрирани са над 150 паметника на българската култура в нашия град. Повечето от тях са от епохата на Възраждането на българската нация и отразяват характерните черти както на този славен исторически период на възход и борба за национално освобождение, така и чертите на българския народ като цяло – трудолюбие, любов към творчеството, красотата и знанието, дълбок стремеж към културна и национална независимост. Накратко ще Ви представим най-забележителните културно-исторически паметници на град Трявна:

 Кулата с часовника

Кулата с часовника е построена през 1814 г. Нейното изграждане е свързано с необходимостта от създаването на вътрешен, общоградски ред. Решението на тревненските еснафи и чорбаджии за построяването на градска часовникова кула по стечение на обстоятелствата съвпада с нареждането на Търновския областен управител Фейзи ага от 1813 г.

да се изградят часовникови кули в по-големите селища на областта (Габрово, Елена, Трявна и др.), чийто камбанен звън да определя точно времето за започване и приключване на работното време и обедната почивка, което да бъде общовалидно за всички работници и работилници. На следващата година кулата била построена само за един строителен сезон, според летописа на поп Йовчо: ,,1814 лето направиха сахатя тревненски”. Майстора-строител и досега е неизвестен, но затова пък е добре известно името на уста Генчо Тюфекчията, който няколко години по-късно изработил и монтирал в кулата собствен модел часовников механизъм. И досега на всеки кръгъл час камбанен звън оглася улиците на града и склоновете на планината, свързвайки в едно минало и бъдеще.

 Тревненското школо

Трявна е била будно и просветено балканско селище още в далечните времена на робския мрак, през 16-17 век, когато паралелно с развитието на занаятите в града сеумножавали и килийните училища, където преподавали предимно майстори-зографи (иконописци). В началото на 19 век тези училища вече не отговаряли на потребностите на епохата и затова през 1835 г. първенците на града свикали голямо съвещание на което било решено да се построи нова сграда, където да се преподава по модерните завремето педагогически системи. Важен стимул за вземането на това решение станалоткриването на Габровското главно училище на 02.01.1835 г. Будните и предприемчиви тревненци не искали да изостават от повика на историческата епоха. Така тревненските патриоти запретнали ръкави и кой с каквото може допринесъл за общото дело.Като не им достигнали материали, хората съборили кулите и крепостните стени на Калето край града, което много пъти ги зашищавало от нападенията на кърджалии и разбойници през 18 век и с камъните му изградили основите на школото.

За няколко години сградата била завършена и тържествено открита през есента на 1839 г. ТревненскотоОбщо школо е по-голямо от габровското, има формата на голям правоъгълник с двор в средата. Разполага с 15 зали и учебни помещения. От 1841 г. школото вече има собствен кръгъл печат и кодекс. През 1847 г. в него е уредена градска библиотека. А от Димитровден на 1849 г. за даскал в школото е назначен Петко Рачев Славейков, чиито смели учебни реформи послужили за образец на много други училища по българските земи през Възраждането. В школото през 1891 г. е открито и тревненското читалище,"Трудолюбие" със свой устав и високо патриотични цели.

Сега школото е ресраврирано в първоначалния си вид и в залите са разкрити различни отдели на градския музей, картинната галерия на братя Димитър и Никола Казакови, както и изложби на произведения на резбарското изкуство, филателията, старинните часовници и др.

 Църквата ,,Св.Архангел Михаил’’

Тази църква е един от най-старите исторически паметници на нашия народ, оцелял като по чудо до наши дни.

Счита се, че тя е построена в началото на Второто българско царство – към 1190 г. от братята Асеневци в чест на окончателната победа над византийците, която станала в Тревненския балкан. От епохата на средновековието обаче са останали само тежко кованата сводеста врата от преддверието на църквата, позлатен резбован кръст от палисандрово дърво и няколко икони от 15-16 век. Всичко друго е било унищожено по време на ограбването и опожаряването на църквата от кърджалиите през 1798 г., когато те за втори и последен път са нападнали града.

  Възстановяването на храма завършва през 1820 г. и след това свещенослужителя поп Витан Кою Млади заедно с няколко свои другари създава резбования иконостас, който се смята за един от шедьоврите на тревненската резбарска школа. Заедно с владишкия трон - изкусно изработен от същия майстор, тези две творби се отнасят към златния фонд на българското народно творчество и са символи на българския художествен гений. Храма и днес е действащ и в него се постоянно се извършват всякакви църковни ритуали.

 Къщата на революционера Цаню Захариев

В горната махала, недалеч от старинния мост, скрита задвисока двукрила дървена порта, потънала в зеленината на малък двор с виеща се между прозорците стара лоза, се белее варосана стара двукатна къща. Нищо особено не я различава от околните къщи, с изключение на окачената на портата дървена табела. На нея пише, че от тази къща е изнесено за пръв път знамето на Тревненското въстание през май 1876 г. и е забито на градския площад от знаменосеца на тревненската чета Симеон Монев – Моната. Тук е роден Цаню Захариев – революционер-патриот и талантлив художник-зограф, и веренприятел на Апостола на свободата Васил Левски, който не един път се е укривал в тази къща.

 Архитектурно-исторически резерват Боженци

Архитектурно историческият резерват Боженци се намира в централна Стара планина, на около 10 км. от Трявна-2 часа път пеша по маркирана туристическа пътека. Живописен кът запазил полъха на едно отминало време; съчетал в себе си невероятна природа, живописното Балканско строителство и топлата балканджийска душа. Със своята атмосфера село Боженци може да ви върне назад във времето, да почувствате истинското, българското. Самото село е създадено в началото на турското робство. При обсадата на Търнов град, една болярка с цялото си обкръжение успява да избяга. Точно тя избира това закътано местенце в Балкана и така се образува селото носещо нейното име, Божана - Боженци.

Селото разполага с няколко колоритни механи, кафе-шекерджийница, няколко магазина за сувенири и множество хотелски бази. В центъра на селото, до самият мегдан се намира кафе-хотел-шекерджийница. Едно място, в което и до ден днешен е запазен старият занаят шекерджийството.

Замогнало се чрез развитието, животновъдството, занаятите и търговията през 18 в. селото променя своя архитектурен облик. Хълмистият релеф позволява на боженските майстори да оформят един от най-живописните архитектурни ансамбли на Възраждането. Високите каменни огради, кованите дъбови порти, малките калдъръмени улички, каменните чешми и мостове, малките дюкянчета носят неповторимата атмосфера на това райско кътче на България. Един от най-типичните паметници в Боженци, датиращ от периода на националното Възраждане на България е къщата на Дончо Попа.

Боженци е известно с това, че е приютило редица известни български писатели, художници, архитекти, дейци на науката и изкуството.

 Соколски манастир

Намира се високо сред северните склонове на Стара планина, на 35 км. от гр.Трявна и на 4 км от ЕМО "Етъра". Манастирът е основан от архимандрит Йосиф, изестен по-късно в борбата за църковна автономия като архиепископ Йосиф Соколски.

През 1834г. до входа на близката пещера и на мястото на построената предишната година малка дървена църквица, със средства и помощ на селяните е построен голям храм. През Възраждането соколският манастир е важно духовно средище. Още през 1835г. Йосиф Соколски основавав килийно училище. Жилищните и стопанските сгради на манастира са построени във възрожденски стил с еркери, дървени чардаци и стълбища. Те оформят двор, потънал в цветя и зеленина, в центъра на който се издига белокаменна чешма с осем чучура, посторена през 1868г. от майстор Кольо Фичето.

 Национален паметник на свободата "Шипка"

Шипка – символ на една изстрадана свобода и на една бъдеща България. Израснал сякаш от скалната гръд на планината, на връх Шипка се издига Паметникът на свободата. Той е построен с волните пожертвования на българския народ по проект на арх. Атанас Донков и скулптора на Александър Андреев. Открит е тържествено през 1934 г.

До паметника висок 31.5 метра водят 894 стъпала. Над централния вход гордо стои бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите 3 страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета. В приземния етаж, под мраморен саркофаг се съхраняват костите на загиналите в битката за прохода герои. Експозицията, разположена по останалите 7 етажа на паметника, разказва за героизма на руските воини и българските опълченци по време на петмесечната отбрана на Шипка. Тя включва богата колекция от ордени и медали, снимков и документален материал, Национален паметник на свободата "Шипка" оръжие. Там се намира копие на Самарското знаме. От последната площадка се открива панорамен изглед към възстановените детайли на бойното поле, паметниците и братските могили, запазили спомена за подвига и саможертвата на героите.

 Дряновски манастир

Манастирът е разположен сред живописния пролом на Дряновска река, където високи варовикови скали ограждат пролома като недостъпни стени на крепост. Отстои на около 18 км. от Трявна. Обекта може да се посети с автомобил, влак или пеш(виж секция Излети).

Манастирът "Св. Архангел Михаил" е основан през Втората българска държава - началото на XII век в местността Църквището - в непосредствена близост до лятната резиденция на българските царе от Асеновата династия. По време на турското робство манастирът на два пъти е разрушаван и ограбван (ХІV и ХVІІ в.), но и бързо възстановяван, за да остане здрава твърдина на българския дух. На сегашното си място е възобновен през 1845 година, когато е построена е малката, вкопана в земята църква "Св. Архангел Михаил". Тя е каменна и безкуполна с осмостенна камбанария. Еднокорабната църква "Успение Пресветая Богородица" е от 1861 г., а иконостасът й е изработен през 1876 г. от Н. Йонков.

Манастирът е бил крепост и убежище на българските будители и революционери. По време на Национално-освободителните борби е посещаван на няколко пъти от отец Матей Преображенски (Миткалото), а през 1871 г. - и от Васил Левски. . През 1876 г., по време на Априлското въстание, тук се укрива четата на поп Харитон и с участието на Бачо Киро. След деветдневни сражения с многохилядна турска войска четата е разгромена, а манастирът е опожарен и разрушен до основи. Възобновен е през 1880 г., а през 1897 г. на мястото на построената през 1861 г. църква "Успение Богородично" е издигнат паметник-костница на загиналите въстаници.

Днес той е една от най-почитаните светини на България, национален исторически паметник и е обявен за паметник на културата.

Още забележитености във и около Дряновския манастир:

 Църква “Св. Архангел Михаил”

В двора на Дряновския манастир се намира и църквата “Св. Архангел Михаил”. Построена е през 1845 година по времето на игумена архимандрит Рафаила от Дряново, но при битката през Априлското въстание от 1876 година тя била сериозно засегната. След освобождението отново била възстановена, като и днес може да се видях следите от турските шрапнели по стените на църквата, съзнателно оставени от майсторите, за да напомнят на всички за страданието и мъката на Българите през периода на Османското владичество.

 Крепостта “Боруна”

Една от крепостите в района на Дряновския манастир е крепостта “Боруна”. Тя е разположена на платото зад скалата “Боруна”. Там през периода между 1969 и 1979 бяха проведени археологически разкопки, при които на бял свят излязоха редица жилищни помещения, кула – водохранилище, част от крепостната стена и входа на крепостта. Археолозите се натъкнаха на много християнски погребения с инвентар, железни оръдия на труда, монети и керамика. Откритите материали позволиха крепостта да бъде датирана от периода на V – VI век – късната античност. Основана е по времето на византийския император Юстиниан. Освен големия брой римско – византийски материали, в крепостта бяха открити и редица предмети от българското средновековие, което говори, че тя е била използвана и през този период. В сравнение с крепостта “Градът”, разположена на платото “Стринава”, тук бяха намерени много повече находки и разкрити много повече основи на жилища и други сгради.

 Крепостта “Градът”

Крепостта “Градът” е разположена в историческата местност “Стринава”, която представлява плато, отстоящо на около 2 км югозападно от град Дряново. Неговата площ е около 6 кв. км. Почти от всички страни е заобиколено от високи отвесни скали, а там, където достъпът е бил възможен платото е било обградено от яки крепостни стени, следи от които личат много ясно и днес. В северната част на платото съществуват останки от редица сгради, между които основите на християнска църква от XII – XIII век с площ около 180 кв. м и сграда с неизвестно за сега предназначение с приблизителни размери 10 – 12 м.

Много факти, предания и резултатите от археологическите проучвания сочат, че тази крепост е тъждествена с историческата крепост “Стринава”, споменавана от византийските писатели – хронисти и е свързана с големия разгром на византийския император Исак ІІ Ангел през 1190 година. Преданията и топонимията на околността говорят ясно, че тази крепост е свързана с основателите на Втората българска държава – Асеневци. Названията на местности като “Царската бахчия”, “Цар Асеник”, “Цар Калояник”, “Цареви ливади”, “Царовището” и други, които се намират край Дряново и село Царева ливада, недвусмислено сочат, че този край е най-тясно свързан с династията на Асеневци. Издигането на такава мощна планинска крепост от Асеневци е служила не само за техните интереси като владетели на държавата, но е било и в интерес за сигурността на столицата Търново - тази крепост се явява като стабилна преграда за старопрестолния град откъм запад. За превръщане на Стринавската крепост във важна твърдина за Асеневци допринася и нейното местоположение. Тя се намира на извънредно важния и кратък път от северна за южна България, преминаващ през Крънския проход. Освен това, платото , на което се намира тя, има господстващо положение сред околните планински ридове и чрез система от сигнални огньове е можело да се съобщи за възникналата опасност. тринавското плато – крепост по своите мащаби и местоположение – е една от най-важните крепости, играли първостепенна роля през нашето средновековие.

 

 

Гласувайте за моя сайт в БГ чарт

YooBG - Българският пор-тал

Хотели Хостели Квартири

Vacaciones Bulgaria


webmaster: Инфоцентър-Трявна

© 2005 Вили Кавалджиеви