Гласувай за тази страница в Българския ТОП

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!

За нас Предлагаме Ви Фотогалерия Цени За Контакти Излети

Д  о  б  р  е    д  о  ш  л  и !

   

Местоположение


История


Забележителности


Книга за гости


Изкуства и занаяти
 

Изкуства и занаяти:

Възползвайки се от дадената им от османските власти привилегии (освобождаване от някой данъци и забрана турци да се заселват в Трявна) и тъй като земята е бедна и недостаъчна, тревненци с усърдие се заловили да развиват различни заняти и поминъци, от които селището бързо разцъфтяло, а жителите му натрупали значително за времето си благосъстояние.

Поради това започнали да наричат градчето Алтън Трявна, което означава Златна Трявна и това име му останало за дълги години.

През 17 и 18 век в Трявна били широко застъпени гюловарството, копринарството и коюмджийството, мутафчийството, гайтанджийството, коларството, самарджийството и медникарството. Тревненски търговци изнасяли продукцията на занаятчийските работилници, до големите пазари на империята-Истанбул, Одрин, Смирна и отвъд границите на Османската империя, чак до Виена и Москва.

След 18 век копринарството постепенно западнало и било заменено от казаслък (производство на гайтани, шнурове от коприна, екселбанти, еполети, пискюли и такъми за коне), който бил пренесен в Трявна през 1670 г. от преселелия се от Одрин Димо Кроснюв - родоначалник на поп Йовчовата фамилия. След 1850 г. в града имало 45 майстори казаси, а наетите от тях работници наброявали близо 1000 души.

Най-високата си точка на развитие на изкуства и занаяти Трявна достигнала през епохата на Възраждането, оставила ни едно едно богато културно наследство. През този период на всенародно пробуждане и разцъфтяване града се превърнал в център на развитие на строителство, резбарство и иконографство-прочути и талантливи майстори сроители, резбари и иконописци създавали забележителни произведения на изкуството и културата. Основните фактори за разцвета на тези изкуства и занаяти в Трявна са няколко: изобилието на дървен материал и камък, живописната природа на планината, близостта на старата българска столица с традициите на Търновската художествена школа, но най-вече богатата и неповторима душевност на местните хора. Според специалистите творчеството на тревненските художници е в такова голямо клоичество и с толкова самобитни черти, че е напълно неоспоримо наличието на цялостно обособена Тревненска художествена школа, която е най-старата сред възрожденските и обхваща най-голяма територия. Художествени произведения на тревненски майстори се намират в над 500 селища из цяла България!

Съградените и сътворени от тях училища, мостове, църкви и часовникови кули, стенописи и икони, иконостаси и различни резбовани предмети разнасяли близо два века славата на тревненската иконописна и резбарска школи, и на тревненските строители не само в българските предели, но и във Сърбия, Влашко, Турция, Персия, Австрия и Русия.

Известни са имената на 70 изтъкнати иконописци (образописци), произлезли от шест големи зографски рода-Витановски, Минчевски, Захариев, Поп Димитър Кънчевски и Венковски.

Най-изтъкнати от тях са Витан Цонюв Стари (р. 1760 г.), чиито икони на Христос от 1798 г. и на Богородица от 1807 г. днес се пазят като скъпи реликви в Националния археологически музей в София; Симеон Цонюв Витанов (р. ок. 1768 г.) е един от най-добрите предтавители на Тревненската зографска школа, чиято икона "Св. Никола" също се пази в музея; Витан Коюв Млади(р.ок.1791 г.) пък е най-талантливия образописец от Витановата фамилия; Цаньо Захариев Млади (1840-1902 г.) е изтъкнат представител на Захариевия род, в чиито икони съзирме образи от реалния свят; Симеон Цонев-Моната (1851-1881 г. ) е бил много добър зограф и всестранно развита личност-той пръв е донесъл в Трявна фотографски апарат.

Завинаги в нашата култура ще останат и творбите на прочутите тревненски резбари, които най-пълно са отразили в своите произведения новия дух на епохата и големите идеи на Възраждането.

Най-изтъкнати резбари от Тревненската резбарска школа са:

- Димитър Ошанеца (р. ок. 1780 г.), който заедно със своя калфа Иван Бочуковеца построил през 1804 г. къщата на търговеца Христо Даскалов, сега превърната в музей на резбарското и заографско изкуство в България;

- Витан Коюв Млади освен живописец бил и изтъкнат резбар, чиито иконостас в църквата "Св. Архангел Михаил" е ненадминато творение на резбарското изкуство;

- поп Кою Витанов (1821-1891 г.) резбовал владишкия трон в същата църква-уникален паметник на резбарското изкуство;

- Генчо П. Марангозов (1881-1956 г.) е един от най-плодовитите тукашни резбари - негово дело е иконостасът в църквата "Св. Кирил и Методий" в София, както и много бюстове, барелефи, фризове и табла, които днес допълват експозицията на Тревненския музей.

Стара е славата на тревненските майстори-дюлгери, които първи в страната, още в средата на XIX век създават националния облик на българската възрожденска къща. Неин прототип е известната Райкова къща от 1846 г., чиито архитектурен план отговаря напълно на бита и душевността на българина. В планово-композиционно отношение обаче най-добър образец на възрожденска къща е Даскаловата къща.

Най-изтъкнатите майстори-строители са:

- Димитър Сергев (1792-1864 г.), който сам се назовавал архитектон (т. е. архитект), и който се счита за бащата на тревненските майстори, понеже много от тях са се учили от него, като голяма част от неговите строежи сега са обявени за паметници на архитектурата;

- Пеньо Д. Ошанеца(1810-1886 г.);

- Генчо Кънев Големия (1828-190 г.) от Генчевския род, неговите многобройни строежи са пръснати из цяла България-турската джамия и еврейската синагога в Русе, църквата"Св. Богородица" в Габрово, големия мост при с. Ганчовец от 1869 г., черквите "Св. Богородица" в Стара Загора и "Св. Архангел" в Калофер, Априловската гимназия в Габрово по модела на Ришельовския музей в Одеса, варненската катедрала "Св. Богородица"(1886 г.) по проект на руски архитект и видинската катедрала "Св. Димитър" (1889 г.) по проект на италиански архитект.Генчо Кънев е бил и другар и сподвижник на големия български строител Кольо Фичето.

Наследници на вековните тревненски традиции в изкуството, са голям брой талантливи художници, които творят във вече свободна България. Един от тях е "старейшината" на българските художници Иван Димитров (1850 - 1944 г.). Завършил Букурещката академия, той заминава за Париж, където специализирал от 1881 до 1884 г. в Училището за изящни изкуства при професор Ал. Кабанели. Там уредил своята първа изложба, която е и първата задгранична изложба на български художник, а след завръщането си в България изложил свои картини и портрети в сградата на народното събрание (1885 г.), и това се превръща в първата художествена изложба у нас.

Най-изтъкнатия от тревненските художници е Иван Христов (1900-1987 г.), уредил през живота си повече от 40 самостоятелни изложби в различни столици на света. И накрая, но не на последно място сме длъжни да споменем един от първите дейци на музикалното изкуство у нас - Янко Мустаков (1852-1880 г.). Завършил Букурещката консерватория той основава първия светски хор в България, пял при откриването на Учредителното народно събрание през 1879 г.

Всичко казано дотук е напълно достатъчно за да стане ясно колко е голям приноса на Тревненската художествена школа и традиция в съкровищницата на българската национална култура през Възраждането и след това.

 

 

Гласувайте за моя сайт в БГ чарт

YooBG - Българският пор-тал

Хотели Хостели Квартири

Vacaciones Bulgaria


webmaster: Инфоцентър-Трявна

© 2005 Вили Кавалджиеви