Гласувай за тази страница в Българския ТОП

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!

За нас Предлагаме Ви Фотогалерия Цени За Контакти Излети

Д  о  б  р  е    д  о  ш  л  и !

   

Местоположение


История


Забележителности


Книга за гости


Музеи
 

Музеи:

 Даскаловата къща

Даскаловата къща е архитектурен паметник, който притежава характерните черти както на българската възрожденска архитектура, така и на тревненеската архитектурна школа в частност. Нейното изграждане започва през 1804 г. от колектив тревненски майстори, начело с известния тогава уста Димитър Ошанеца и неговия млад помощник Иван Бочуковеца.

Къщата е на два етажа, с висок и просторен чардак, над който се надвесва широка белокаменна стряха. Заградена е отвсякъде с висок каменен зид с мазгали (бйоници). Тази старинна къща наподобява малка крепост срещу варварските нашествия на кърджалии и даалии. В нея е отразен свободолюбивия дух на будните тревненски майстори-самоуци.

Двата дърворезбовани тавана – дело на стария майстор Димитър Ошанеца и неговия калфа Иван Бочуковеца, я правят не само един от най-интересните и популярни туристически обекти в града, но и важен архитектурно-исторически паметник.

С тези два изключително майсторски изработени тавни е свързана и една много интересна история, която ярко отразява духа и характера тревненци от епохата на Възраждането. След окончателното завършване на къщата (на Гергьовден 1808 г.) нейният заможен стопанин - известен по онова време богат тревненски търговец на гюл и коприна хаджи Христо Даскалов, извикал целия си род, майсторите-строители и видни еснафи и резбари, за да я осветят, както подобава на такъв знатен дом. На трапезата еснафите казали много похвални думи за майсторите-строители и за разкошния план на къщата. Но те не могли да похвалят нейната вътрешна украса, закаквато просторните й стаи на втория етаж давали богати възможности, защото такава липсвала.

Това разбира се натъжило стопанина. Свъсил вежди и стария майстор Димитър, попригладил остри мустаци, па рекъл: ,,Аз на двете големи соби такива тавани от дърво ще изрежа, че навсякъде другаде да не се срещат като тях”. Слушал го младият калфа Иван, а нещо в гърдите мунапирало да изхвръкне. Скочил той тогава от мястото си и казал: ,,И аз мога да направя тавани от дърво и те няма да бъдат по-лоши от тези на майстор Димитър”.

Вдигнали еснафите чаши да благословят. А двамата майстори допрели палци и сторили облог. На следващия ден всеки от тях донесъл резбарските си инструменти и се заключил в определената му стая. Така работили от Гергьовден до Димитровден, когато изтекъл срокът на сключения облог.

Отново свикал чорбаджи Христо тревненските еснафи. Този пътза да прегледат и оценят работата на двамата резбари. Когато отворили вратата, където работил младия майстор Иван, всички ахнали от изненада. Толкова ярко изгряло пред очите им палещото юлско слънце, та рекли: ,,Майстор е Иван Бочуковеца, признава му се майсторството”. Но когато отишли и отврили вратата на другата стая, от чийто таван се усмихвало топлото плодотворно майско слънце на по-стария майстор, те за миг онемели а после рекли тия думи: ,,Майстор е Иван! Но баш майстор е уста Димитър, нему се пада похвалата!...”

Сега Дасакаловата къща е подредена в битов стил и е превърната в архитектурен паметник и етнографски музей. В едното крило на къщата, днес е уреден ТРЕВНЕНСКИЯ МУЗЕЙ, в чийто зали са изложени повече от 5000 експоната. С много снимки и оригинални творби са показани шедьоврите на тревненската художествена школа в резбарското и зографското изкуство. Особено голям интереспредставлява сбирката от инструменти, материали и произведения на Миневската зографска фамилия – най-богатата в страната.

Даскаловата къща е известна и с други важни исторически факти и събития. Тук Левски и Ангел Кънчев, подпомогнати от Цаню Захариев, са основали местния таен революционен комитет, след което Апостола преспал в ,,писаната стая” и на следващия ден отпътувал за Тракия по комитетски работи. По време на Освободителната Руско-турска война в стаята с тавана на Иван Бочуковеца се установил щаба на лявата колона на руската армия, начело с генерал Святополк Мирски.

 Музей Тревненска иконописна школа

Музеят е разположен в “Царския параклис”, строен през 1943-44 г. с волята на царица Йоана като дар за града. Музеят съхранява единствената представителна колекция на тревненските иконописци от XVII век до края на XIX век. Над 160 оригинални икони представляват творчеството на шест прочути фамилии – иконописци. В музея са експонирани оригинален зографски инструментариум и указания за изискванията на православния канон.

Научните изследвания доказват, че тревненскте иконописци са черпели своите познания за иконографски форми, регистри, типове, композиция и технология от художественото наследство на Втората българска държава - паметниците на Търново, Арбанаси и манастирите около тях. Най-старите икони подписани от тревненски зографи са от края на 17 век. Характерна и важна черта на тревненската зографска школа е освобождаването от някои остарели схващания в областта на иконографията, наслоили се през вековете под влиянието на византийската иконописна школа и приближаването към естетическите ценности на европейския Ренесанс.

 Калинчевата къща

В тази стара възрожденска къща,разположена на "старинната улица" , се намира картинната галерия ''Тотю Гъбенски". По такъв начин наред с художествената живопис гостите на града могат да се насладят и на един изключителен паметник на възрожденската архитектура - истински шедьовър от 1830 г. на изтъкнатия майстор-строител Димитър Сергев. Галерията е открита през 1983 г. във възстановената малко преди това сграда. Картините са дарени от Тотю Гъбенски, който е роден в Трявна през 1899 г. По професия е адвокат, но успоредно с правото, воден от голямата си любов към изобразителното изкуство, в продължение на 65 г. той събира картини, рисунки и графики от прочути и по-малко познати, но все талантливи български художници. Чрез това дарение Тотю Гъбенски дава израз на своята обич и привързаност към родния град, дарявайки му един неизмеримо богат в духовно отношение свят от картини.

 Къща-музей "Поп Ангел"

Най-старият архитектурен паметник на Трявна датира от XVIII век. Къщата на Поп Ангел е разположена в центъра на историческото градче. Едноетажна, малка, китна постройка с каменни зидове, тя пази духа на възрожденеца Поп Ангел. Високите, величествени клони на дърветата съхраняват с векове тайнствеността на възрожденската къща. Неведнъж къщата е приютявала Апостола на свободата Васил Левски при многобройните му идвания в Трявна.

 Славейковата къща

Построена е в старинната част на града на около 50 м. от Даскаловата къща,на главната улица. Тук е живял големия възрожденски деец,патриот и писател Петко Славейков, докато е бил учител в Тревненското школо. Тук е роден неговия син Пенчо Славейков – един от най-големите български поети на всички времена. В тяхна чест и прослава стената на къщата е поставена тежка метална плоча, на която са изваяни образите на двамата поети – баща и син.Сега тази къща е музей, в който са запазени характерните черти на бита и културата от времето на Българското възраждане.

 Райковата къща

Тя се намира зад църквата ,,Св.Архангел Михаил” – в средната част на града.Дело е на тревненския първомайстор уста Димитър Сергев.

Построена е през 1844-1846 г., тя е типична тревненска възрожденска къща, като се почне от неотменните дюкяни в долния етаж, чиито полегати дъсчени кепенци плътно затварят широките прозорци в празник и се стигне до просторните стаи на горния етаж разположени около широк открит чардак. И тук не липсва резбования дървен таван в гостната стая, както и удобните миндери покрити с шарени черги и черджета, отрупани с малки възглавници. Сега Райковата къща е превърната в паметник на културата, забележителен и с факта, че в този скромен дом е роден и израснал първия български химик-органик – професор доктор Пенчо Николов Райков(1864-1940 г.).

 Музей "Азиатско и африканско изкуство"

Музей "Азиатско и африканско изкуство" представя част от дарението на българския скулптор Златко Паунов, живеещ в Ню Йорк, САЩ. Предметите са 200 и са с произход от Тибет, Непал, Китай, Индия и някои африкански държави. Всичките са оригинали, предимно с култово предназначение и са от различни периоди – ІІ в.– ХХ в.

 Етнографски музей на открито "Етъра"

"Етъра" е етнографски парк-музей, намиращ се в покрайнините на планинския град Габрово, на 25 км. от Трявна. Това място ще ви даде реална картина за българския начин на живот и ръчно занаятчийство в периода 18-19 век.

"Етъра" е създаден през 1960 г. Лазар Донков от Габрово е бил човекът, който събрал богат документационен материал и също така открил подходящо място в гористата площ близо до града, с водна мелница, като мелницата е била захранена с вода от близката река. Разнообразни други занаятчийски работилници се появяват скоро - за дървени съдове, за оплетени ножове, за изрисувани каруци и т.н. Всички те са задвижвани от вода и са моделирани по конкретни прототипи.

Механизмите, монтирани в тях, са напълно автентични - Лазар Донков ги събира изцяло от Габровския край. Занаятчийниците и дюкяните, разположени на отсрещния ляв бряг, оформят така наречената Улица на изкуствата и занаятите. Двуетажните къщи са точни копия на къщите, строени от известните стари майстори, с дюкянчета и работилници в приземния етаж и жилищни помещения над тях. В този случай, разнообразните механизми, обзавеждането в работилниците и ръчните инструменти, също са напълно автентични. В дюкянчетата се продава керамика, кожени изделия, златни, сребърни и медни предмети, старинни музикални инструменти и т.н.

Многообразието от цветове, звуци и аромати на "Етъра" ще бъде за вас вълнуващо и запомнящо се преживяване.

 Архитектурно-исторически резерват Боженци

Архитектурно историческият резерват Боженци се намира в централна Стара планина, на около 10 км. от Трявна-2 часа път пеша по маркирана туристическа пътека. Живописен кът запазил полъха на едно отминало време; съчетал в себе си невероятна природа, живописното Балканско строителство и топлата балканджийска душа. Със своята атмосфера село Боженци може да ви върне назад във времето, да почувствате истинското, българското. Самото село е създадено в началото на турското робство. При обсадата на Търнов град, една болярка с цялото си обкръжение успява да избяга. Точно тя избира това закътано местенце в Балкана и така се образува селото носещо нейното име, Божана - Боженци.

Селото разполага с няколко колоритни механи, кафе-шекерджийница, няколко магазина за сувенири и множество хотелски бази. В центъра на селото, до самият мегдан се намира кафе-хотел-шекерджийница. Едно място, в което и до ден днешен е запазен старият занаят шекерджийството.

Замогнало се чрез развитието, животновъдството, занаятите и търговията през 18 в. селото променя своя архитектурен облик. Хълмистият релеф позволява на боженските майстори да оформят един от най-живописните архитектурни ансамбли на Възраждането. Високите каменни огради, кованите дъбови порти, малките калдъръмени улички, каменните чешми и мостове, малките дюкянчета носят неповторимата атмосфера на това райско кътче на България. Един от най-типичните паметници в Боженци, датиращ от периода на националното Възраждане на България е къщата на Дончо Попа.

Боженци е известно с това, че е приютило редица известни български писатели, художници, архитекти, дейци на науката и изкуството.

 Ахитектурно-музеен резерват Арбанаси

Намира се на 4 км североизточно от Велико Търново и на около 49 км. от Трявна. Арбанаси е едно от най-живописните стари селища в страната. Разположено е на едноименното скалисто плато и има неповторим изглед към средновековната част на старата българска столица Велико Търново. Известно е с характерната си жилищна архитектура и богатите със стенописи арбанашки черкви. Селището е основано през 13 в. от български боляри.

 Национален парк - музей ''Шипка''

Всеки народ има своите паметници – светини. За българите това е Шипка. Тук по време на Руско – турската война (1877-1878) се разиграва една от най-решителните битки, предопределили победния изход на войната, донесла българската свобода след петвековно османско иго. Заедно с руските войски в сраженията са взели участие и около 6000 българи в състава на българското опълчение. Малко са музеите в света, разположени на самия театър на военните действия. Национален парк – музей “Шипка” е един от тях.

Той включва Националния паметник на свободата на връх Шипка, Храм Паметника “Рождество Христово” край град Шипка, връх Орлово гнездо и село Шейново. Храм -паметникa“Рождество Христово” е издигнат в памет на многобройните загинали руски войници и български опълченци и е построен по проект на архитект Томишко в стила на руската църковна архитектура. Връх Орлово гнездо става арена на решаващата драматична битка за прохода от 21 до 23 август, която вдъхновява Иван Вазов да напише “Опълченците на Шипка”. В село Шейново се намира Паметникът на победата, издигнат на мястото където е победен Вейсел паша.

Като географско понятие Шипка е върхът, от който се виждат като на длан Северна и Южна България. В исторически план това е границата, която бележи началото на новата история на България. В нравствен аспект – израз на признателността пред саможертвата в името на свободата на България.

 

 

Гласувайте за моя сайт в БГ чарт

YooBG - Българският пор-тал

Хотели Хостели Квартири

Vacaciones Bulgaria


webmaster: Инфоцентър-Трявна

© 2005 Вили Кавалджиеви