Гласувай за тази страница в Българския ТОП

Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!

За нас Предлагаме Ви Фотогалерия Цени За Контакти Излети

Д  о  б  р  е    д  о  ш  л  и !

   

Местоположение


История


Забележителности


Книга за гости


Природни
 

Природни забележителности:

 Природен парк "Българка"

Приоден парк "Българка" е разположен върху билните части и северните скатове на центарална Стара планина над градовете Габрово и Трявна.

Територията на парка се характеризира с разнообразен релеф и земни форми: планини; речни долини; хълмове; котловини и др. Централната му позиция в България, както и спецификата на релефа и климата привличат вниманието на хората още от дълбока древност и до днес. Историческите данни доказват, че по тези места са минавали важни стратегически пътни артерии за свързване на севера с юга, като билото на Стара планина се е смятало за естествена граница. Това определя и богатото историческо наследство в този район.
Спецификата на планината, прехода от високия централен Балкан към по-меките заоблености на Източна Стара планина и свързаните с това природни пейзажи, разнообразна флора и фауна, богатото културно наследство способстваха за обособяването на Природен парк "Българка". Той е обявен със заповед № РД- 775 от 09.08.2002 год. на Министерството на околната среда и водите с цел опазване, възстановяване и поддържане на буковите екосистеми и ландшафти, характерни за Стара планина, флора, фауна и културно-историческото богатство на района. Парковата територия обхваща изворите и водосбора на река Янтра и основните притоци в горната им част и е разположен на обща площ от 21772,2 ха, включваща землищата на девет населени места на двете общини Габрово и Трявна.

В границите на парка попадат: част от националния парк-музей "Шипка-Бузлуджа", ЕМО "Етъра", защитената местност: "Соколски манастир", три защитени местности и четири природни забележителности.

Територията на природния парк обхваща билната част на Шипченска и Тревненска планина, на запад от местностите "Узана" и "Осеникова поляна", на изток до защитената местност "Студен кладенец", прилежащите северни склонове и част от съответващия им Предбалкан.

В морфологията на терена условно се различават пет части: Шипченско-Бузлуджанска част- това е частта с най-висока средна надморска височина (връх Караджова кула - 1511м), билната част на Тревненска планина с местността "Извора" (с най-висока част връх Бедек -1488м), "Студен кладенец"-"Конарското", северна част на Шипченска планина и част от Габровския предбалкан и северен скат на Тревненска планина и част от Тревненския предбалкан. Средната надморска височина на природен парк "Българка" е 940 м, а денивелацията - 1120м Около 80 % от площта заемат горите.
В парка има повече от 360 растителни вида, 31 от които са вписани в Червената книга на България, сред тях и най-голямото тисово находище край гара Кръстец. Близо 70 % от българските лечебни растения се срещат тук. Голямо е разнообразието на животинския свят – скален орел, кеклик, малък ястреб, горски бекас, мечка, видра, вълк, дива свиня, благороден елен, сърна..

Разнообразните природни дадености, богатото културно-историческо наследство, растително и животинско разнообразие са изключителен притегателен център за туристи с разностранни интереси. Паркът е едно великолепно място на времето за отдих и почивка на хора, които желаят да избягат поне за малко от задъхания ритъм на ежедневието в градския живот.

 Местността Узана

На 45 км. югозападно от Трявна, сред уникална природа и характерен релеф е разположена най-голямата старопланинска поляна Узана. Тук се намира географският център на България.

Узана заема обширни части от старапланинската област със средна надморска височина 1120м., като на отделни места достига до 1400м. Отличава се с ясно изразен планински релеф, с дълги и стръмни склонове и високи била, които благоприятстват развитието на зимните спортове. Наличието на ски влекове, хотели, почивни домове и хижи превръщат местността в предпочитан зимен курорт и притегателен център за любителите на зимните спортове. Летният сезон също предлага добри възможности за познавателен и алтернативен туризъм. Богатото биоразнообразие на редки и защитени видове привлича любители от всички краища на страната.

 Защитена местност "Студен кладенец"

Намира се на 40 мин. от село Станчев хан. Обхваща площ от 63 ха и представлява естествени насаждения от бук и габър на възраст 110-160 години. Разположена е в района на изворите на река Белица в Стара планина.

 Защитена местност "Столища''

Местността е с площ от 1,7 ха. Представлява група вековни букови дървета на възраст над 150 г. със средна височина 26 м. и среден диаметър над 0,4 м.

 Защитена местност "Мъхченица-Йововци"

Разположена е на около 900 м. средна надморска височина, с най-висока точка връх Мъхченица - 1157 м. По тези места и по върхът е минавал път, свързващ Северна с Южна България, известен като Верейския друм. На места вси още личи старият римски калдаръм. Връх Мъхченица носи името си от факта, че по севените склонове се намира вековна букова гора, в която стволовете на дърветата са покрити с мъх.

 Пещера "Бачо Киро"

Пещерата се намира на 300 м. от Дряновски манастир в отвесна варовикова скала, с височина 25 м. и широчина 335 м., в района на живописните каньони на р. Андъка и р. Дряновска. Ефектното осветление предлага на посетителите възможност да видят причудливите образувания на природата, получили наименования според това, на което приличат: Дъждовна зала с Каменното цвете, Тополките, Езерото на щастието, Концертна зала, Медузите, Мечата пързалка, Меча поляна, Самотен сталактон, Зала на Поп Харитон и много други.

Пещерата Бачо Киро е проучвана многократно. За първи път е спомената в археологическата литература през 1891г. от проф. Юринич, а пет години по-късно е посетена от братя Шкорпил. Първите сондажи са направени през 1935г. от Д. Бачев, две години по-късно проучванията са продължени от Р. Попов, а през 1938г. от Р. Попов и Д. Гарод. Систематични археологически разкопки се провеждат в периода 1971-1975г. от българо-полски екип под ръководството на Б. Гинтер и Я. Козловски. Откритите културни останки са отнесени към епохата на палеолита като получените дати С14 за къснопалеолитната секвенция са между 43 и 28 хил.г. пр. н. е.

Открити са кремъчни и костни оръдия, накити и останки от човек. Културните напластявания в привходната част на пещерата са унищожени при благоустрояването й.

 

 

Гласувайте за моя сайт в БГ чарт

YooBG - Българският пор-тал

Хотели Хостели Квартири

Vacaciones Bulgaria


webmaster: Инфоцентър-Трявна

© 2005 Вили Кавалджиеви